Най-зловещият телевизионен мафиот, а може би най-популярният - Михаил Билалов (Джаро от "Под прикритие") - от няколко седмици е новият водещ на "Стани богат".
Обидиха ли го критиките след първия му ефир? Каква е истината за отношенията му с Ники Кънчев? И наистина ли славата не се е отразила на личния му живот? Михаил Билалов даде всичко от себе си, за да отговори на въпросите на Dir.bg с ясното съзнание, че няма да спечели сто хиляди лева.
- Колко изненадан бяхте от предложението да сте водещ на "Стани богат"?
- Ситуацията беше малко смешна първия път. Когато ми се обадиха от екипа, не бях в България и в началото на разговора разбрах, че ме канят като участник. Обясних, че не съм тук. После стана ясно, че предложението е друго. Така че, да, последното нещо, което съм очаквал в този ден и изобщо, е да ме поканят за водещ.
- Не сте се виждал в тази роля до сега, така ли?
- Никога. Бях на 29, когато ми се наложи да съм конферансие на фолклорни празници в Бургас и ме освободиха до края на деня, защото не съм се усмихвал подходящо.
- Обсъждани са и други имена за водещ на "Стани богат". Някой каза ли Ви с какво все пак сте надделял?
- Не съм се интересувал, защото не съм се явявал на кастинг. Беше покана.
- Какво изпитвате в стола на водещия три седмици след началото?
- (Смее се) По-различно е, отколкото на електрическия стол, предполагам.
- Но в първото предаване изглеждахте точно така...
- Ами то е като да седнеш от кола на камион. Казвам го, защото веднъж ми се случи. Трябва ти известно време да се ориентираш за мощността, за габаритите.
- Какво си казвахте от вкъщи към студиото в този ден?
- Че за нищо на света не трябва да излизам от сценария и формата. "Гледай и слушай внимателно. Разбери логиката на играта". Това си казвах първия ден.
- И все пак, как се чувствате сега? Да кажем по скалата от едно до десет...
- Седем.
- Защо се оценихте на толкова?
- Защото, ако всичко спре сега, ще бъда разочарован това да е максимума на усещанията ми. Мисля, че ще става все по-забавно.
- Въпросът, който много хора биха искали да Ви зададат сега е: Какви са истинските Ви отношения с Ники Кънчев?
- С него се запознахме, когато му гостувах в "Дарик радио". Тогава си говорихме за "Под прикритие" и героя ми Петър Туджаров. Беше в началото на сериала. После разбрах, че Ники води и "Стани богат". Когато подписах договора си му пуснах съобщение, че приемам щафетата от него с респект към работата му до сега.
- Какво Ви отговори той?
- Че в началото ще е трудно. И беше прав.
- Какво си мислите, че си е казвал, докато гледа първия Ви ефир?
- Нямам никаква идея.
- Самият вие следихте ли "Под прикритие" в сезона, в който не участвахте?
- Не, не съм го следил. То е все едно да гледаш как някой друг се сваля с гаджето ти. (Смее се)
- Случвало ли се е?
- (Смехът му продължава) Веднъж, като студент. И не завърши добре за никого.
- След първите предавания хората наистина реагираха различно. Едни Ви харесаха на мига, други Ви обвиниха, че не сте като Кънчев. Това обиди ли ви?
- Това е нормална, човешка реакция. Ако си смените личния лекар или стоматолога, при когото ходите от години, ще е същото. Но ще е много глупаво да влизам в някакви имитации. Освен това не сме на състезание. Независимо кой е, водещият в ефир е само един.
- Пука ли Ви какво мисли публиката за вас?
- Пука ми, разбира се, само че не какво мисли за мен, а за работата ми. Важно е да знам, че не съм изгубил времето на хората. Но никога не съм се старал да угаждам на някакви вкусове. Публиката е разнородна. Даже за София Лорен едни ще кажат, че има широки бедра, крив нос или че гледа лошо. Но т.нар. "хейт" е признак на добро здраве. Има смислени и безмислени критики. Едните ги чувам, с другите се забавлявам.
- Коя беше най-безмислената критика, която получихте за себе си като водещ?
- Че съм си кръстосвал краката, докато задавам въпросите.
- Това натъжи ли ви?
- (Смее се) Много.
- Знаете ли предварително верните отговори?
- Предварително - не. Някои ги знам, защото ги знам. За другите предпочитам да разсъждавам заедно с участника.
- В "Стани богат" хората разменят знания за пари. Как гледате на този момент?
- Парите са силен мотив да четеш. Като чета класациите на "Форбс" виждам колко млади хора са ултра богати от разработки на технологии и нововъведения, а не от газ и енергетика. Това е свързано със солидно образование.
- Някога оставал ли сте без пукната пара?
- В първите ми години във Франция - да. Тогава си припомняш стария знания, които никога не си предполагал, че ще ти трябват. Например да заваряваш. Или да готвиш. Това го знае всеки, който е живял в друга държава.
- Как оцеляхте?
- С интуиция и късмет. Наложи се да си сменя образованието. Завърших ландшафтна архитектура. Специалността беше търсена и си казах, че ако искам нов живот, трябва да играя по местните правила. Иначе не можеш да се впишеш, ставаш аутсайдер.
- Как разбирате хубавия живот днес?
- Не го свързвам с пари, определено. Те са важни, но и човек има лимит - в яденето, в пиенето, в пътуванията. За мен хубавият живот означава да разполагаш със свободно време. В наши дни това е лукс. Да може да се издържаш от това, което обичаш да правиш - също. Другото е да знам, че хората на които държа са около мен.
- Тези, които Ви гледат отстрани биха си казали, че всичко в живота Ви е наред. Имате силни роли в театъра, любимец сте на публиката от телевизията, сега сте в стола на "Стани богат"... Може ли да се оплачете за нещо изобщо?
- Винаги гледам подозрително на тези, които навират успеха си в носа на останалите. Знам, че зад това се крие нещо друго. Така че, не се оплаквам, но съжалявам понякога за неща, които съм можел, а не съм направил. Като изключим тях, благодаря за всичко, което имам.
- Някога някъде бил ли сте обявяван за персона нон грата?
- Да кажем, че не бях любимец на част от старото ръководство на БНТ. Историята е дълга и вече съм я забравил.
- Това как Ви се отрази?
- (Смее се.) С убийството ми в четвъртия сезон на "Под прикритие".
- А сега сте в праймтайма. Това забавлява ли ви?
- Не го гледам по този начин. Това е случайност.
- Кой помогна най-много за вашия успех?
- Едно от нещата, за които по-късно си дадох сметка, е училището, което завърших. Класическата гимназия. Тя ме оформи като мислене. И семейството ми, естествено. Брат ми, който беше десет години по-голям от мен, ме научи на мъжките работи. Имигрантските ми години също помогнаха. Ако не друго, поне ме научиха на търпение. Сега съм като будистки монах. Мога да напълня чувал с ориз зърно по зърно.
- Кой е най-големият Ви професионален провал като актьор?
- Имаше едно представление, в което играех някога, преди да замина за Париж. Казваше се "Ивона - принцеса Бургундска". Беше през 1992-а. Тогава петнайсет души актьори се поклонихме на четирима човека в салона. Но времената бяха такива. На никой не му беше до това.
- А личният Ви неуспех?
- Имам чувството, че съм могъл да дам повече внимание на майка ми през последните й години. Хората се отпускат и стават небрежни към близките си от липса на време. Когато си отидат разбираш за какви глупости си го пропилял.
- Коя е конкретната ситуация, в която разбрахте, че славата Ви е споходила?
- Веднъж, докато си вървях по "Раковска", успоредно с мен започна да се движи черен джип. Стъклото бавно се смъкна с оня звук, който всички познаваме, и човекът от задната седалка тихичко започна да ми вика: "Джаро, Джаро...". Видях го с периферията на окото си и ми стана смешно. Искаше да ми каже, че сме от един отбор.
- Има поговорка, че един ден си петелът, който гордо се разхожда на двора, а на другия си вече сготвен в тенджерата. Изпитвал ли сте го на гърба си?
- Има и друга приказка. "Когато глътнеш въздух, не забравяй, че винаги има карфица". Това е истина, с която се събуждам всеки ден. И винаги си нося карфицата в джоба.
- Коя е "карфицата" във вашия случай?
- Най-близките ми хора. Те ме държат на земята.
- Кой беше най-тъмният период на известността?
- В първите сезони на "Под прикритие" имаше известна истерия. Хората те спират, искат да пият с теб, да ти разказват техни истории. Като влезеш в някой клуб, има един специфичен контингент, който веднага те разпознава... Ако не си го преживявал е забавно, но после става натоварващо.
- Вие залитнахте ли?
- Ами представата ми за света не се е променила, защото аз работя на българския пазар и знам какви са параметрите му. Но да кажем, че за месец-два е имало известно отпускане.
- Как го преживяхте?
- С работа.
- Какво се промени в живота Ви оттогава?
- (Смее се) Когато полицаите ме спрат на улицата са любезни.
- Коя е най-невероятната история, която сте чел за себе си?
- Че имам дете от вариететна танцьорка в Париж, но съм зарязал и двете бедни и гладни. Все едно, че го е писал Юго. Четох и се възмущавах от самия себе си.
- В какви ситуации трябва да се сдържате заради популярността, която имате?
- Когато ме напсуват на лош завой не спирам колата непременно, за да се разправям.
- Изглежда, че след 50 човек живее по-лесно в цирка на известните...
- Определено спира да ти пука. Тогава те занимават други неща.
- Днес много хора без талант искат да са известни. Как си го обяснявате?
- С това, че не знаят, че нямат талант. Това не е българско изобретение. Идеята, че вече всеки може да се самопродуцира в интернет, например, много помага както на талантливите, така и на неталантливите. Често пъти пълни идиоти стават звезди. Вкусовете на публиката също се променят. Не се възмущавам от това. Такива са реалностите.
- Популярността промени ли отношението на жените към вас?
- Истината е, че даже да си Квазимодо, щом си на екран жените ще те харесват. Несправедливо е, но е факт. Някога, като по-млад, съм полагал щури усилия, за да спечеля някоя жена и често съм се провалял. Сега с по-малко патрони произвеждаш точния изстрел. Естествено, отдавам го и на житейския опит, който вече имам.
- На кого се възхищавате в живота?
- На хората, които умеят да правят нещо с ръцете си. На майсторите на цигулки, например. Уважавам талант, който не притежавам.
- Спомняте ли си последния път, в който плакахте?
- Да, на молитва.
- Накъде върви светът според вас?
- Не съм свети Йоан, за да да напиша "Откровението" още веднъж. По-любопитните могат да го изчетат и сами и да си отговорят на този въпрос.